Интервю с арх. Вера Денкова

Вашата компания за дизайн и обзавеждане „Верде интериори“ е създадена през 1999 година. Как се 
промениха представите на хората за това как трябва да изглежда домът им?
Всички – и клиентите, и ние, архитектите и дизайнерите, се развихме. Пътуваме свободно и безвизово, разполагаме с бърз интернет, натрупваме впечатления, следим всички глобални тенденции в дизайна в реално време. Комуникацията с клиентите стана много по-лесна, те вече са били на много места, видели са различни неща, изградили са си вкус, все повече говорим на един език. Преди представата за лукс беше лъскавост и показност, сега все повече хората ценят
„тихия лукс“.

След принудителното стоене вкъщи и превръщането на дома и в офис покрай пандемията промениха ли се
изискванията към интериорните решения?
Работният кът вече е задължителна част от дома, понякога трябва да се предвидят дори по две работни места, което променя познатите схеми на организация на пространството и обзавеждането. Това е предизвикателство, тъй като в първоначалните проекти на жилищата такава допълнителна площ не е предвидена. Налага се нестандартен подход и изобретателност, така че все пак домът да си остане и дом. Световните мебелни производители, с които работим, много бързо реагираха на тази тенденция, създавайки мебелни конфигурации с готово интегрирани работни кътове, както и бюра и столове с дизайн, подходящ за дома.

Кои са съвременните тенденции в интериорния дизайн? 
От една страна, има препратки към стиловете  от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. От друга –минималистичният и изчистен дизайн запазва водещото си място, с тази разлика че линиите се заоблят. Ако доскоро властваха правите ръбове, квадратните и правоъгълни форми, то определено овалът и извитите форми се налагат в интериора с цялата философия на този дизайн, описана от Карим Рашид още преди повече от 15 години в книгата „Проектирай себе си“. Индустриалният стил в интериора също остава актуален. И за мое щастие трендът „джапанди“ набира все повече привърженици. Този стил, както подсказва името му, съчетаващо думите Japanese и Scandinavian, е смесица от японски и скандинавски минимализъм. Повлиян е от древната японска философия wabi-sabi – красотата на бавния живот, удовлетворението и простотата, както и скандинавската практика hygge, означаваща комфорт, уют и благополучие. Дизайнът е минималистичен, но топъл и приветлив, използват се естествените материали – дърво, камък, ратан, лен, вълна, памук, юта. Цветовете са от натуралната палитра, излъчването е непретенциозно и неподвластно на времето. Това е стилът на модерните млади хора, обичащи природата, изповядващи дзен философията на осъзнато потребление, умереност и екологичност.

Работата по превръщането на едно голо пространство в дом е много лична. Как подхождате към клиентите си? 
Най-хубавите интериори стават, когато има връзка между клиента и дизайнера, с взаимно уважение и доверие. То се изгражда още при първите срещи, когато се опознаваме и коментираме лични за клиентите въпроси – какво обичат, какво им харесва, какви са навиците им, как прекарват свободното си време, любимите им цветове, хубавите им спомени и т.н. Когато вляза в едно празно пространство, си представям как бих го преобразила, черпейки вдъхновение и съобразявайки се със самото пространство, сградата, местоположението. Но основното, което ме води през целия процес, освен самото задание, е онова невидимо на пръв поглед нещо, което съм почувствала още при първите срещи с клиента. Не случайно се казва, че интериорният дизайнер трябва да е добър психолог, да усеща клиента си, да балансира, да изглажда противоречия, ако има такива, да помага при несигурност и колебания. Понякога той е и съветник, предугаждащ все още неосъзнати нужди на клиентите, често пъти става и приятел.

Можете ли да направите нещо като психологически портрет на обитателите на едно пространство според това как изглежда то? 
В повечето случаи да. Дори когато пространството не е специално създадено за конкретния обитател, според това как го обживява, мога да кажа дали е експресивен или е интроверт, небрежен или педантичен, артистичен човек, бохем или домошар, консервативен ли е или широко скроен, скромен или суетен, романтичен… и най-вече кое в живота е важно за него.

Кое е онова, което дава душа на едно пространство?
Душата на пространството е душата на клиента, уловена и почувствана от интериорния дизайнер, който е вложил сърце в работата си...

Кое свое професионално предизвикателство няма да забравите? 
Най-голямото предизвикателство, което вече няколко пъти ми се случва, е проектирането на собствен дом заедно със съпруга ми, който също е архитект.